Можем да поискаме допълнителен конвергентен доклад и да спазим датата 2025 г. Валутният борд ни улеснява да изпълним макроикономическите условия.

България има шанс да влезе в еврозоната през 2025 г., може и да не е в началото на годината. През юли ще изпълним и критерия от Маастрихт за инфлацията. Това прогнозира икономистът Румен Гълъбинов в интервю пред БНР.

"Мисията "Еврозона" е възможна, спори се само за времето. Ползвайки опита на Хърватия, можем да подобрим нашето представяне, макроикономически сме добре, остава да работим за инфлацията. Към април, на годишна база, данните показват, че е малко дори под средната за еврозоната. Това ни дава основание да смятаме, че когато се изчисли инфлацията към средата на юли, да се вземе и от юни, ще се приближим до маастрихтския критерий", обясни Гълъбинов. 

Той коментира, че имаме все още възможността да поискаме, ако сегашният конвергентен доклад не отразява инфлацията и през юни, допълнителен, извънреден конвергентен доклад, който да е само за инфлацията за следващите 3 месеца, след април т. г.

"Тогава, през октомври ще знаем дали изпълняваме всички критерии, включително и за инфлацията. И можем да спазим датата 2025 г., може да не е в началото на годината, а като крайна дата да остане 2026 г.", прогнозира икономистът.

И е категоричен, че "политическата воля трябва да е налице. Който и да спечели изборите, повечето от политиците да имат политическа воля за влизане в еврозоната и довършване на влизането в Шенген".

Според Гълъбинов имаме значително улеснение от валутния борд по всички макроикономически критерии. 

"Заради валутния борд ще отговаряме и за бюджетния дефицит да е под 3%, отличници сме в критерия за дълг към БВП. За тази и следващата година ще остане под 25%, критерият е 60%. С валутния борд имаме фиксиран курс, не се променя и сме улеснени", коментира той.

И даде за пример Хърватия, че там е вдигната минималната работна заплата,  преди да им потвърдят за влизането в еврозоната, при влизането пак и тази година - отново. В момента там минималната заплата е 840 евро. 

"За разликата от нас, в Хърватия 6 месеца преди да им потвърдят, са приели цялата си законодателна рамка, а ние имаме да приемаме Закона за еврото. Надявам се, че това ще е от първите неща, които ще се гласуват в новото НС", каза Гълъбинов. 

Според него България много скоро няма да има проблеми с макроикономическите критерии, защото страната е готова и работи усилено за влизане в еврозоната, банковата и небанковата системи са готови.

"Трябва да има и силна политическа воля на изпълнителната и на законодателната власт, и информационната кампания за еврото, която ще започне след месец, трябва да продължи и след влизане в еврозоната", категоричен е Румен Гълъбинов.