"Доста вероятно е през 2024 г. да бъде постигнато ниво на инфлация от около 3% или малко над него. Изглежда ми реалистична прогнозата на ЕК".

Това коментира пред БНР икономистът Георги Вулджев от Експертния клуб за икономика и политика.  

Според него най-вероятно няма да изпълним критерия на еврозоната за следващия месец, когато се очаква конвергентният доклад. В този смисъл той очаква от ЕК да кажат, че присъединяването ни трябва да се отложи. По думите му по-реалистично е да влезем в еврозоната през 2026 г.

Важно е и кога ще бъде приет Закон за въвеждане на еврото, отбеляза икономистът и добави, че това зависи от политическата конюнктура в парламента. Според него от тази гледна точка не би трябвало да има забавяне.

Вулджев не очаква нов ръст на доходите до края на годината:

"У нас заплатите растяха с доста високи темпове и по време на високата инфлация. Дори тогава имахме ръст на реалните доходи, т.е. разликата между ръста в заплатите и ръста на цените през по-голямата част на инфлационния период беше положителна. Така че през последните години за по-голяма част от българската икономика няма някаква загуба на покупателна способност или ако е имало временно, тя вече е напълно компенсирана и отново сме в период на ръст на реалните доходи. Не виждам фактор, който да ограничи съществено ръста в обозримо бъдеще".

В предаването "Преди всички" икономистът подчерта, че у нас пазарът за работна ръка винаги работи на много високи обороти, защото най-често имаме проблем с дефицит на кадри, а не с излишък. Дори да се влошат обстоятелствата в глобалната икономика, при нас заплатите пак продължават да си растат с високи темпове, просто защото няма хора, обясни той.

Според него в момента във фискалната сфера има най-много икономически рискове. По думите му вероятно ще имаме проблем с изпълнението на бюджета за тази година, особено в приходната му част.

"Има изглед към края на годината да се отвори една дупка в приходите от ДДС – около 2 млрд. – най-голямата, която сме имали от 2014 г. насам", предупреди Георги Вулджев.

Според него може да се наложи актуализация или някакво много голямо поредно съкращаване на капиталовите разходи, което ще е лошо за икономическия растеж на страната. По думите му няма да има желание да се тегли нов дълг, защото това би довело до по-дълбок дефицит от планирания, което пък би ни вкарало в неизпълнение на друг критерий за присъединяване към еврозоната.