Този ден почти винаги се пада около средата на май, посочи пред БНР Лъчезар Богданов - главен икономист в Института за пазарна икономика. По думите му големи разминавания има само в моменти на кризи.
"Това е един измерител на общата данъчно-осигурителна тежест в една страна. Това показва, че България далеч не е някакъв данъчен или офшорен рай. Далеч не сме страна, в която едва ли не няма данъци или те са съвсем минимални. Ако натрупате всичко, което плащат стопанските субекти, гражданите, собствениците на имоти, всички, които извършват някакъв вид дейност в страната, всъщност се получава една не малка тежест, със сигурност повече от 1/3 от това, което създаваме", обясни той в интервю за предаването "Преди всички".
Лъчезар Богданов постави и темата за изпълнението на бюджета. Той смята, че въпросът трябва да влезе в дебата за предизборната кампания. И очаква от кандидатите да кажат мнението си относно размера на данъците, събираемостта, данъчните преференции, както и реакцията им към външни фактори и инфлацията.
Според него един от проблемите на твърде честите избори е, че сме постоянно в кампания.
Икономистът допуска, че решението за увеличаване на пенсиите ще бъде за 11%. По думите му това не е нещо ново:
"От края на пандемията, после минахме в цикъл на политическа несигурност, все повече имаме превръщане на парламента в някакъв вид революционен конвент, в който в рамките на дни, а понякога на часове и минути, се вземат решения с огромни последици, включително за милиарди".
Лъчезар Богданов смята решението за таван на надценката на хляба за "политическо заслепяване и момент на кратко умопомрачение":
"Ако държавата толкова иска да регулира дадена цена, нека просто открито да каже "слагаме конкретна фиксирана цена на един продукт". Другото е някакъв опит за полупланова, полупазарна икономика, който никога не свършва добре".
