Дали Цветанов ще напусне Парламента, или ще се закотви в него на инат, това няма да му помогне

И като заваляха оставки, та краят им не се вижда. Където и да бръкнат „Свободна Европа“, Антикорупционният фонд, „Бивол“,  или някое по-сърцато гражданско сдружение като БОЕЦ, отвсякъде ще излизат призраците на корупцията, щедро поени от матрицата ГЕРБ.

Простодушието хлипа радостно. „Аз съм я създал тази партия“ ще накаже лошите, за сметка на добрите. Днес наказва ЦЦ и КП, после ВК и ЦЦ и ХХ и така до края на света. В общата суматоха не секват и питанията: кой?

Излишен въпрос. Дали разкритието е „хибридна кремълска атака“, дали е вътрешнопартиен отстрел, дали е презокеанска прегръдка, вече няма значение. Значение има само това, че не можеше да не се случи. След толкова издевателства на една групировка, маскирана като партия и лицемерно подслонена за част от ЕНП, след десетгодишен геноцид над най-бедния народ в Европа, натрупаното напрежение не можеше да не се излее.

Така повеляват законите в природата, където количествените натрупвания създават ново качество. Е, тридесет години ни трябваха като общество, за да прогледнем, че се гаврят с нас – здравето ни, труда ни, децата ни, образованието ни, живота ни – всичко бе стока в ръцете на отявлени крадци. Алчни апаши, които съсипаха държавните институции с некадърност, умориха болните, утрепаха здравите, подиграха се с майките на болни деца, орязаха пенсиите на инвалиди, отарашиха фонда  на Здравната каса, опростиха 16 милиарда ДДС на богаташи, които после им върнаха лично част от тях, въртяха схемите с обществени поръчки и фалшифицираха избори, за да са отгоре, на клона и да продължат грабежа.

Но се запролети и съмна. Пък и народите около нас – сърби, румънци, гърци, французи, испанци се разгневиха на капитала. Нямаше как да не прогледнем за лошия си хал. И се случи. Не, това не е нито апартаментен, нито асансьорен гняв. Това са „гроздовете на гнева“, трупан през целия тегав и престъпен български преход. Това е омерзението на угнетените, които виждат как животът им се изплъзва мърцина. Това е силата на до вчера безсилните,  да се изправят срещу мъчителите си.  Това е непокорството срещу Цветановщината и нейната матрица. Вече нищо няма да е същото, дори фалшифицираните избори. Няколко храбри граждански формирования показаха, че когато истината е с теб, нищо друго няма значение.

ГЕРБ се оттича в канала на съвременната ни история. Тази котерия ще бъде един от най-големите срамове на прехода. С предателската си сервилност и майцепродавство, тази секта заплаши устоите на хилядолетната ни държава. Наказа народа си с мизерия, за да сервилничи на външни сили. Срина енергетиката, за да граби комисионни и дялове. Никога в българската история не е имало подобни невчасници, с неприкрита лакомия за лични блага. Те изгониха над два милиона българи зад граница и обезлюдиха територии, превърнаха в пустини до вчера китни села и градчета. И за да е цинизмът им  пълен, в села с двадесет старци,  построиха стадиони, за да крадат.

За това няма да има прошка. И този гняв трудно ще се уталожи. Дали Цветанов ще напусне Парламента, или ще се закотви в него на инат, това няма да му помогне. Вътре или отвън, „отпреде“ или „отзаде“ /по Цвета Караянчева/, машината ГЕРБ се повреди и запецна, спъната от собствените си бесове и нагони. Ще следват разкритие след разкритие, разследване след разследване и клиентелистката мрежа все повече ще се разплита, за срам на европейската партия, която ги припозна като част от себе си. В края конструкцията съвсем ще се спихне, поразена от вътрешнопартийна чума. А асансьорът ще полети към трапа на историята, сринат от греховете на толкова много алчни пътници.

Но така е, когато си имал външна тоалетна, естественият завършек е персонален асансьор.

А падането от него е жестоко.