"Тъй рече Виктор" печели конкурс на Министерство на културата.
"Виктор пристигна внезапно и веднага почна да се пише сам. Това, разбира се, е метафора - аз траках по клавишите. Разбира се, няма и никаква мистика - който списва стихове, знае как става." - казва Маргарита Петкова за книгата.
"Виктор си дойде със заглавията и архитектониката. В социалната мрежа стихотворения от десетина куплета никой не чете. Дори аз. Та Виктор избра вътрешните рими. Аз се съгласих. И тръгна като на шега. Тъй рече за това, тъй рече за онова - четири години в незнаен ден, в незнаен час на екрана на компютъра се появяваше поредното стихотворение. Направо на екрана. И направо пред читателите. 62 стихотворения." - продължава разказа си за Виктор тя.
"После, също така внезапно, както дойде, Виктор взе, че си отиде. Пак без мистика и метафори. Просто знам, че повече няма да пиша така, дори и да искам. ... И никога не знам какво е искал да каже авторът! Виктор беше ту отвеян, ту саркастичен, ту зъл, ту неприлично сантиментален, обаче винаги честен. Много ми е скъп, пустият му Виктор, затова го споделям в книга, може пък и вие да го харесате."
Маргарита Петкова е поет, преводач, публицист. Тя е сред грандамите на съвременната българска поезия. Определяна е като царицата на любовната и женска поезия – както и като скандална, откровена до крайност, предизвикателна. Нейни произведения са превеждани на почти всички европейски езици, включително норвежки и шведски. Тя е автор и на текстовете на над 200 популярни песни ("Иване" в изпълнение на Богдана Карадочева, "Балкански синдром" в изпълнение на Тони Димитрова, "Болката отляво" в изпълнение на Васил Найденов и много други) и няколко мюзикъла. Носител е на многобройни национални и международни награди, сред които са „Димчо Дебелянов“, „Изворът на Белоногата“, „Златна амфора“, „Носител на просветата 2016“. Удостоена е със значка „Златна книга“ за принос към развитието на българската култура от Съвета на европейската научна и културна общност. Носител на Голямата награда на първия международен поетичен конкурс „Лирични гласове” (София – 2012) и много други. Първите ѝ публикации са още от ученическа възраст. Първата ѝ книга „Дива къпина“ излиза през 1983 г. Следват многобройни други произведения, сред които са: „Окото на урагана“ (1996), „Втори балкон“ (2005), „Бермудски триъгълник“ (2006), „Хвърлен камък“ (2008), „Щастлива, лекомислена и слаба“ (2011), „Подсвирквайки – към Голгота“ (2012), „Абсурдни времена“ 1 и 2 част в съавторство с Добромир Банев (2013 и 2014 г.), "Болката отляво" (2016 г.).
Links
[1] https://liberta.bg/tags/%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0
[2] https://liberta.bg/tags/%D1%82%D1%8A%D0%B9-%D1%80%D0%B5%D1%87%D0%B5-%D0%B2%D0%B8%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80
[3] https://liberta.bg/tags/%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0
[4] https://liberta.bg/tags/%D0%BF%D0%BE%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%8F
[5] https://liberta.bg/tags/%D0%B1%D1%83%D1%80%D0%B3%D0%B0%D1%81
[6] https://liberta.bg/tags/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D0%B5%D1%80%D0%B0