Президентският дебат между Йотова и Гюров не промени нищо. Докато вниманието е насочено към "Дондуков" 2, далеч по-важният въпрос остава кой ще избере новия Висш съдебен съвет и кой ще оглави прокуратурата с редовен мандат. Именно там предстоят решенията, които могат да пренаредят политическата картина в страната.
Миналата неделя коментаторите по телевизионните студиа бяха повече от гласуващите. Тази неделя да не се окаже, че коментаторите от снощи и днес на президентския дебат отново ще бъдат повече от избирателите?
Мненията на привържениците на Илияна Йотова и Андрей Гюров са очаквано пристрастни и субективни. Всеки вижда победител в лицето на своя кандидат, но отвъд политическите симпатии дебатът заслужава и малко по-обективен прочит.
Снощи си мислех, че Йотова и Гюров приличат на майка и син, но днес се зачудих дали пък не изглеждаха повече като учителка и ученик. Накрая, когато се здрависаха, се видя, че тя го превъзхожда дори физически.
Йотова определено беше по-подготвена, но и доста "съскаща", което на моменти издаваше изнервеност. Гюров, от своя страна, очевидно не си беше научил "урока".
Политическата опитност на Йотова взе превес, независимо че не всичко, което изричаше, кореспондираше с фактите и обективната истина. Тя демонстрира самочувствие, натрупан опит и умение да владее разговора, макар невинаги да успяваше да прикрие раздразнението си.
Гюров не използва пълноценно времето си. Извън заучените реплики е необходим и размах, за да можеш да развиеш тезите си, да аргументираш позициите си и да наложиш присъствие. Той не успя. Времето му остана неизпълнено и до голяма степен пропиляно. Слабичко представяне.
Ролята на БНТ и водещия журналист беше по-скоро като на "легнал полицай". Нуждата от арбитър се оказа напълно излишна. По-добре щеше да бъде да оставят двамата кандидати да се надговарят, да влизат в пряк сблъсък на позиции и да защитават тезите си без излишно формализиране на разговора.
Заключението ми е, че този изпразнен от съдържание дебат не променя нищо. Нито ще привлече съществен брой нови гласове за единия кандидат, нито за другия. Просто се показаха пред телевизионната аудитория, без да предложат нещо, което действително да преобърне обществените нагласи.
Не мога да не отбележа и един детайл от външния вид на Йотова. Решението да прибере косата си беше добро и ѝ придаваше значително по-делови вид. Разхвърляната и вееща се коса е подходяща за други сцени и места.
Снощи обаче се случи и нещо друго, което заслужава внимание извън президентската надпревара. Кметовете Ревански и Гавазов останаха под арест, но вече в домашни условия. Според мен мярката "домашен арест" е достатъчно тежка и напълно адекватна на този етап от производството. Би било излишно пренатягане, ако бяха оставени зад решетките, при положение че целите на процесуалната принуда могат да бъдат постигнати и с по-лека мярка. В крайна сметка мярката за неотклонение не е наказание, а инструмент за обезпечаване на наказателното производство.
В неделя България избира президент на балотаж. Но големите политически процеси така или иначе вече са стартирали и техният залог далеч надхвърля въпроса кой ще заеме "Дондуков" 2.
Много по-важен е предстоящият избор на нов състав на Висшия съдебен съвет. Ще бъде ли постигнато необходимото политическо съгласие за попълването му, или процедурата ще бъде блокирана? Кои политически сили ще намерят общ език, кои ще се противопоставят и какви договорености ще стоят зад евентуалното мнозинство?
От състава на новия ВСС зависи и следващият ключов въпрос: кой ще бъде избран за главен прокурор с редовен мандат?
Тук вече не става дума за телевизионни дебати, предизборни реплики, прически и политическо надговаряне. Става дума за реално институционално влияние, за баланса между властите, за независимостта на съдебната система и за бъдещето на прокуратурата.
Именно около тези решения ще проличат действителните отношения между политическите сили. Ще стане ясно кои могат да формират мнозинства, къде съществуват непреодолими противоречия и дали публичното политическо противопоставяне ще се пренесе и при гласуването на най-важните кадрови решения в съдебната власт.
Защото президентският балотаж ще определи кой ще бъде държавен глава, но изборът на нов ВСС и на главен прокурор с редовен мандат може да предначертае политическото и институционалното бъдеще на България за години напред.
И точно там ще се види кой с кого е, кой срещу кого е и кой каква цена е готов да плати за властта.
Това е големият политически залог. Всичко останало засега е телевизионен спектакъл.
