Визитата на Ратклиф съвпада с един от най-сложните периоди за Москва от началото на войната
Въпреки изявленията на Доналд Тръмп, визитата на директора на ЦРУ в Москва далеч не беше рутинна. Това вероятно е сигнал, че Владимир Путин става все по-опасен, се посочва в анализ на американското издание The Atlantic.
Краткото пътуване на шефа на ЦРУ Джон Ратклиф до руската столица вчера не беше обявено предварително, но не остана незабелязано. Ратклиф кацна с C-17A — голям военнотранспортен самолет, който бързо беше засечен от експертите, а само няколко часа по-късно отпътува обратно.
Целта на посещението остава неизвестна. В интервю за Глен Бек президентът Тръмп нарече визитата „полурутинна“, но подобни срещи са изключително редки.
За последен път директор на ЦРУ посети Русия през ноември 2021 г., когато Уилям Бърнс отправи предупреждение към Москва относно подготвяното нахлуване в Украйна.
Вероятното обяснение за сегашното пътуване е, че Русия става все по-непредсказуема и администрацията на Тръмп е решила директно да предупреди Кремъл срещу по-нататъшна ескалация.
Визитата на Ратклиф съвпада с един от най-сложните периоди за Москва от началото на войната.
Благодарение на своите безпилотни системи Украйна нанася удари по военни обекти и петролна инфраструктура дълбоко в руската територия, докато задържа напредъка на руските войска на фронта.
Военните действия превърнаха линията на съприкосновение в истинска „зона на смъртта“, където всяко движение се засича бързо.
Въпреки че постига известни успехи, Русия продължава да търпи тежки загуби, като според оценки броят на загиналите руски войници през май е наближил половин милион.
Слабостта на Русия обаче може да подтикне Путин към още по-рисковани ходове. Преди няколко седмици The Wall Street Journal съобщи за опасения сред американското разузнаване от възможна ограничена военна операция срещу страна от НАТО, с цел да се тестват границите на Алианса.
Подобна стъпка би могла да предизвика криза, в която Москва разчита, че САЩ няма да се намесят директно, с което да се постави под въпрос ефективността на член 5 за колективна защита.
Путин има основания да смята, че Вашингтон може да подходи резервирано. Тръмп нееднократно е изразявал критични позиции към европейските си съюзници, а американските арсенали са натоварени и поради конфликта с Иран.
В отговор на тези опасения НАТО наскоро проведе мащабни въздушни учения над Полша и Прибалтика, включително в близост до Калининград.
Паралелно с това в Европа се наблюдават редица инциденти и диверсии — от засечени дронове с експлозиви на летището в Лайпциг до експлозии и пожари в военни предприятия в Естония, Италия, България и Нидерландия.
Всички тези държави оказват подкрепа за Украйна, а инцидентите се вписват в познатите модели на хибридно въздействие.
На фронта Русия засилва ракетния натиск върху украинската инфраструктура, възползвайки се от недостига на средства за противовъздушна отбрана в Киев, като е възможно да подготвя и допълнителни мобилизационни мерки.
Въпреки това капитулация от страна на Украйна е малко вероятна, тъй като Киев е наясно с неизгодните условия, които Москва би поставила.
Ако Украйна устои на зимния натиск и запази способността си за удари в дълбочина, Кремъл може да потърси дипломатически изход през следващите години.
Едно евентуално споразумение с настоящата американска администрация би могло да включва рамката от предложения от Тръмп мирен план от 28 точки, но без задължително изтегляне на украинските войски от контролираните от тях територии, което да даде възможност на Москва за частично облекчаване на санкциите.
На път за Москва Ратклиф спря в Латвия, където латвийският премиер нарече визитата му „много добър сигнал“ за европейската сигурност.
Ако шефът на ЦРУ наистина е донесъл послание в Москва, то е било ясно: всяка директна агресия срещу територия на НАТО ще срещне твърд отговор от страна на САЩ.
