Управляващото мнозинство ще разчита на системата за прозрачност на обществените поръчки СИГМА в битката си с олигархията и нечестното печелене на държавни пари с нагласени търгове
Наскоро министърът на иновациите Иван Василев посочи, че надграждането на Системата за интегриран граждански мониторинг и анализ (СИГМА), което се очаква да се случи през септември, ще позволи да се проследяват обвързаности на политици с фирми и дали въпросните дружества имат спечелени обществени поръчки.
В аванс министърът каза, че над 250 политически лица са декларирали дялове във фирми, печелили обществени поръчки.
"Всяко политическо лице, когато постъпва на длъжност в държавата, декларира свързаност с фирми. Тези декларации са публични. Ние сме направили извадка на всички тези декларации. Обобщили сме ги в разбираем вид и за хората ще стане ясно къде и как пари са отивали във фирми, свързани с политици в България", обеща министърът.
Той дори открехна завесата още малко и от думите му в наскорошно интервю пред БНТ излезе, че сред тях има действащи общински съветници.
Един от тези хора е член на ОбС в малка община, но свързани с него фирми са получавали големи средства, каза Василев.
"Олигархичният модел има различни проявления. Най-видима за нас, гражданите, е некачествената инфраструктура по магистралите и пътищата, когато си чупим колите. По-малко видими и скрити са дигиталните магистрали, които аз заварвам не с дупки, а с кратери и пропасти. Една шепа фирми са участвали в тези поръчки. Доволни ли сте от дигиталните услуги, които ползвате?", заяви още министърът.
Иван Василев направи и уговорката, че по принцип участието на публични лица в търговски дружества не е незаконно, но наред с това риторично попита: "Морално ли е те да получават милиони по обществени поръчки?".
А иначе на този етап данните в СИГМА показват, че обществени поръчки за близо 17 млрд. евро са спечелени, без в процедурите да е имало конкуренция. Това са над 31% от търговете за последните пет години. В тях е имало само по един участник, което означава, че конкуренция изобщо липсва. Това е особено явно в сектори като строителство на инфраструктура.
Как реално ще се случват тези проверки?
За да се случи всичко това, надградената версия на СИГМА най-сетне ще има връзка с публични регистри, като например директна интеграция с Търговския регистър. Целта е изкуствен интелект да извършва автоматичен анализ, така че в реално време да се проследяват свързани лица и фирми, които участват в процедури по обществени поръчки.
Крайната цел на правителството, според управленската му програма, е СИГМА да служи за анализ и контрол на всички разходи по обществени поръчки за периода 2020–2026 г. Това са над 193 000 договора и обособени позиции на обща стойност над 51 млрд. евро. Включени са над 4 400 институции възложители и над 17 400 фирми изпълнители, групирани по институции, общини, фирми и вид дейност, с детайлна справка за всяка процедура – вид, брой оферти, стойност и изпълнител.
Срокът за задействане на автоматичната проверка за свързани лица чрез връзка с Търговския регистър е декември 2026 г. Дотогава трябва да се включат и функциите за анализ и визуализация на вътрешноведомствените разходи, които не преминават през електронния регистър на обществените поръчки.
До юни 2027 г. трябва да заработи и контролът в процеса на възлагане, тоест автоматичната проверка на условията на обявяваните поръчки за фаворизиращи и ограничаващи конкуренцията критерии. Поръчките с индикиран проблем ще се връщат на възложителя с маркирани забележки и ще се обявяват публично.
До декември 2027 г. пък ще трябва да е факт автоматичната проверка на подаваните оферти за стойности, завишени спрямо пазарните нива, с публично обозначаване на проблемните оферти и сигнали към възложителите и контролните органи.
Големите поръчки – пред камерите
Преди няколко дни премиерът Румен Радев обяви, че занапред ще показва пред телевизионните камери лицата на хората, които взимат големи пари от държавата през обществени поръчки – например за строителство, ВиК и др. Радев каза на пресконференция, че целта е всички български граждани да видят лицата на хората, които получават огромни средства през ДЗЗД и др., а не да остават скрити. "Ще ги каним да идват в министерствата или в Министерския съвет, да подписват договорите публично", каза Радев.
Радев обяви, че освен това постепенно контролът ще обхване и вътрешноведомствените трансфери, за да се предотвратят случаи като планираното плащане на стотици милиони за "поляни" от "АЕЦ Козлодуй – Нови мощности". Ще въведем референтни цени за поръчките за ВиК, нови строежи и ремонти, каза още Румен Радев.
Важен тест
Сериозен тест за управляващото мнозинство в парламента ще бъде заявката да върне обществените поръчки в частните болници. През юли депутати от "Прогресивна България" внесоха в парламента промени в Закона за обществените поръчки и Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Те предвиждат две основни промени. Първата е всички болници, които работят с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), независимо от тяхната собственост, да бъдат задължени да провеждат обществени поръчки. Мярката цели да върне равнопоставеността между държавните, общинските и частните болници, както и да отговори на делото, което ЕК води срещу България заради изключването на частните болници от режима на обществените поръчки.
Другата ключова промяна предвижда нерегистрираните лекарства да се купуват с централизиран електронен търг. Целта е да се повиши прозрачността и едни и същи лекарства да се купуват на еднаква цена от различните болници. В момента съществуват сериозни дисбаланси в цените на скъпоструващите медикаменти. При електронния търг се предвижда Министерството на здравеопазването да сключва рамкови споразумения с дистрибутори за доставката на лекарствените продукти. А след това болниците ще могат да сключват договорите си при договорените от МЗ цени, като ще запазят възможността да се договарят с дистрибуторите и за по-ниски цени.
Двете мерки вече срещат отпор както от страна на частни болници, така и от страна на търговци на лекарства.
