Не само националните и местните власти в страните членки на ЕС, но и евроинституциите носят отговорност заради непълното докладване на случаите на злоупотреба с европейски средства.
Това заяви българският разследващ журналист Атанас Чобанов, главен редактор на сайта „Биволъ“, цитиран от "Клуб Z". Той говори пред Комисията по бюджетен контрол на Европарламента по време на дебати за усвояването на евросредствата. Обсъдени бяха начините за оценка на рисковете, както и бъдещата роля на Европейската прокуратура.
„Има ли ефект сътрудничеството между Еврокомисията и страните членки за ракриването на измами с европейски средства? Не. Разбира се, не са ми известни всички видове документи, които те разменят помежду си. Но това е непрозрачен процес за разследващата журналистика и обществото. Има известен вид тайнственост“, каза Чобанов.
Той е убеден, че Европейската прокуратура ще промени играта. Ще има дела, което е твърде рядък случай в страни като България.
Три са причините да има проблем с недостатъчното докладване на измамите, смята Атанас Чобанов.
• 1. Информацията за измами с еврофондове е засекретена от националните власти, които се опасяват от реакция на ЕК, която може да ги спре. Като пример журналистът посочи случая с българския земеделски министър Десислава Танева. Преди три дни „Биволъ“ съобщи, че в разговор през март със земеделски производители тя призовала да се мълчи за измами у нас, тъй като Брюксел ще ни спре парите.
„Тук ясно виждаме, че властите могат да разкрият измами, но не искат да ги съобщят на ЕК. Или най-малкото не искат да ги съобщят в необходимата за това степен“, заключи Чобанов.
• 2. Тъй като за измамите не се съобщава, съдебните органи не ги разследват достатъчно агресивно и не оказват пълно сътрудничество на ОЛАФ – Европейската служба за борба с измамите.
Чобанов на „Биволъ“ посочи като пример разследването на изтичането на европейски пари към офшорки и Хонконг от банки в България, Румъния и Кипър. България и Кипър обаче не бързат да ровят надълбоко, защото са замесени важни местни банки. Те са помогнали за прането на тези европейски милиони, а те не са все още възстановени.
• 3. Местните власти крият информация за финансирани от ЕС проекти от журналистите и гражданите от опасения, че могат да я изложат на показ и да предизвикат реакция от ЕС.
Според Атанас Чобанов големият проблем е липсата на прозрачност. Липсват документи за обществени поръчки, няма информация за компаниите и консорциумите. При разследването има проблеми с личните данни.
Има и три вратички, които правят възможни измамите.
• 1. Консултанти в сянка. Експертите в комисиите за възлагане на поръчки не са независими. Те са на заплата в консултантски компании и дори в компаниите бенефициенти. Решението е те да бъдат проверявани в националните бази данни.
• 2. Подизпълнители в сянка. Наемат ги на доста по-малка цена, а големите разходи се оправдават с надути фактури за вземане под наем например на строителна техника. Решението е в проверка на сметките и контролирането на строежа.
• 3. Собственост в сянка. Пример – главният доставчик на оборудване е притежание на британска компания. Тя е собственост на британски гражданин. Той е просто подставено лице, притежава 200 компании и живее в Кипър. Компанията не е обозначена като офшорка. Решението е проследяване на собствеността до физическите лица и проверка на миналото им.
Пет неща са необходими за устойчивостта срещу корупцията, завърши Чобанов. Те са прозрачност, открити данни, проверка за конфликт на интереси, обозначаване на подставените и т.нар. видни политически лица, както и изготвянето на черен списък със замесени в измами компании и лица.
Чобанов се похвали, че поредното разследване на „Биволъ“, което се извършва в момента, е свързано с коронавируса. Става дума за пари, похарчени от страни чренки на ЕС за маски, респиратори, оборудване и дрехи. Това са пари, похарчени по твърде непрозрачен поне засега начин, изтъкна журналистът. И предупреди, че е много опасно да бъдат купени нискокачествени маски и несъвместими с европейските болници респиратори.
По време на дебатите българският евродепутат Андрей Новаков от ГЕРБ и Европейската народна партия (ЕНП) заяви, че е очаквал малко по-голяма картина от целия Европейски съюз, а не вниманието да бъде фокусирано върху няколко страни. И изтъкна, че всички докладвани случаи за измама у нас се разследват. Той допълни, че страната ни е сред тези членки на Съюза, които съобщават най-бързо за измами. И че процентът на грешка у нас в това отношение е по-нисък от този на ЕС. Новаков също така припомни, че зам.-министърът на икономиката Александър Манолев е даден на съд, след като е уличен в построяване на къща за гости с европари.
Чобанов обаче контрира, че разкритието за това не е на евроинституциите, а на разследващите журналисти.
Главният редактор на "Биволъ" настоя за по-силен мониторинг от Европейската централна банка (ЕЦБ) и други европейски банки върху евросредствата у нас.
